Атлантида

В дълбините на забравените еони, когато светът още се е оформял под шепота на древни божества, е съществувала земя, чиято слава и гибел са се превърнали в ехо от праха на времето.
Това не е просто мит.
Това е Атлантида.

Но Атлантида не е била сама. Тя е била част от по-голям разказ — изгубена строфа от космическа поема, споделена с мистичните континенти Му и Лемурия, в епоха, когато самите Анунаки са ходели сред твардите на Земята.
Това е била цивилизация на немислимо величие. Кристалите са пеели, мисълта е оформяла материята, а знанието е надхвърляло дори нашите съвременни представи. Но в сърцето на тази златна епоха вече е покълвало семето на гибелта. Не споделената мъдрост, а нечовешкият гняв довежда до последния катаклизъм.
Не обикновени оръжия, а самите елементи на творението са били разкъсани в ослепителна светлина и огнена буря. Континенти са потънали. В сияние, подобно на ядрено слънце, което разцепва небето и разтърсва самите устои на планетата, Атлантида — светиня на знанието — е погълната от студения, мълчалив океан.

И все пак… дори в този апокалипсис, един пламък оцелява.
Владетелят на изгубения свят не е бил цар или завоевател, а богиня — дъщеря на звездите. Името ѝ е Елика, Богинята на Светлината, носителката на Синьото слънце — символ на чистота, мъдрост и нетленна енергия. Тя вижда падението на света си и преминава през разрухата със скръб, но и с непоклатима воля. Не сама.

От пепелта и радиоактивните руини тя извежда тримата си синове и още седем деца на Анунаките. Десет същества — нито богове, нито смъртни. Те са Първите. Първите Нефилими — кръвта на небето и земята, сплетена в едно, със съдба отвъд познатите измерения.
В сенките на срутените кули Елика им поверява последното наследство на Атлантида. Не злато. Не власт. Азнанието — тайните на космическите ритми, езика на свещената геометрия и технологиите на хармонията между духа и материята.

С тази искра в сърцата си, десетимата се разпръсват по света. Безмълвни водачи. Строители на невъзможното. Пазители на пламъка в дългите хилядолетия на забрава.

И днес, в момент, когато човечеството отново стои на ръба, те са тук. Не като сенки от миналото, а като жив мост към него. Готови да разкрият. Да помогнат. Да върнат изгубената мелодия.
И днес, когато човечеството отново търси отговори, този пламък започва да трепти по-силно.

Готови ли сте да си спомним?

Натиснете някое от изображенията да разберете какво се случи тогава